Сънища за богове и чудовища - Страница 13

За миг, въпреки тежестта на денка с оръжия, кадилниците и собствения u багаж - отделно бремето на дълга, вината заради сторената измама и неясното бъдеще на двата свята, - Кару се почувства с олекнала душа. Обнадеждена.

После долови смях, пропит от позната злоба, с ъгълчето на окото зърна махване на нечия ръка. Оказа се Кейта-Ейри, чакалоглавата жена саб, и Кару на мига осъзна какво е намислила. Държеше хамсите си - татуираните върху дланите u „дяволски очи“ - насочени към Акива и Лираз. Редом с нея Рарк правеше същото и двамата се заливаха от смях.

С надеждата, че серафимите са извън обсега на хамсите, Кару рискува да погледне към тях точно в мига, когато Лираз се преобърна във въздуха насред едно замахване с криле - дори на такова разстояние от позата на тялото u можеше да се види, че е бясна.

Явно серафимите не бяха извън обсега на хамсите. Акива бързо приближи сестра си и я удържа да не се нахвърли върху нападателите им.

Още смях - явно химерите ги бяха взели на подбив. Дланите на Кару се свиха в юмруци, скривайки нейните собствени хамси. Едва ли можеше да прекрати това - само щеше още повече да влоши положението. Със стиснати зъби проследи как Акива и Лираз се отдалечават на безопасно разстояние; случилото се приличаше на лоша поличба за това иначе дръзко начало.

- Добре ли си, Кару - дочу тя приглушен съскащ говор.

Извърна се. Лиссет размахваше криле редом с нея.

- Чудесно - отвърна Кару.

- Я гледай! Виждаш ми се напрегната.

Макар и от вида на Исса, Лиссет и нейният другар Ниск бяха два пъти по-тежки - дебели като питони, макар иначе усойници, с бичи вратове и широки плещи, смъртоносно бързи, снабдени с отровни зъби и неприсъщи за породата им криле. И всичко това беше дело на Кару, на нейните собствени ръце. Глупачка, глупачка.

- Ти за мен нямай грижа - сопна се тя на Лиссет.

- Там е работата, че не мога. Как да не се притеснявам за ангелската блудница?

Имаше време, при това съвсем не толкова отдавна, когато тази обида все още можеше да я жилне. Но вече не.

- Всеки от нас има много врагове, Лиссет - отвърна Кару, удържайки ведрия си тон. -Повечето са ни по рождение, нещо като наследствен дълг, но тези, които си създаваме сами, са друго нещо. Трябва много внимателно да ги подбираме.

Челото на Лиссет се набръчка.

- Ти заплашваш ли ме? - попита тя.

- Теб ли да заплашвам?! Не, как е възможно да си помислиш точно това. Говоря за враговете, които сами си създаваме, а не мога да си представя някой воин ревенант да е толкова глупав, че да настрои възкресителя срещу себе си.

На ти сега, добави наум, когато лицето на Лиссет се изопна. Пък ти си прави каквито искаш изводи.

Летяха така още известно време, носейки се уверено рамо до рамо сред останалите химери, после телата отпред образуваха коридор и Тиаго, яхнал Утем, рязко обърна назад и полетя право към тях. Химерите наоколо се прегрупираха и забавиха полета си.

- Господарю! - приветства го Лиссет и Кару буквално видя какво се кани да избълва тя по неин адрес. Господарю, ангелската блудница си позволява да ме заплашва. Трябва да й стегнем юздите.

Е, късмет тогава, помисли си Кару, но Вълка не даде шанс на Лиссет - нито на който и да било друг - да обели дума. Вместо това заговори ясно и високо, за да бъде чут, без дори видимо да повишава тон.

- Нали не си мислите, че щом като яздя отпред, не виждам какво си позволява моята армия? - Той замълча. - Вие сте като кръвта в тялото ми. Долавям всяко потрепване и въздишка. Усещам болката и радостта ви и със сигурност чувам смеха.

Той обходи с поглед наобиколилите го воини и чакалоглавата Кейта-Ейри вече не се смееше, когато очите му се заковаха в нея.

- Ако исках да предизвикаш нашите... съюзници... щях да ти кажа. Ако според теб съм забравил да ти наредя такова нещо, тогава любезно ме осветли. И аз на свой ред ще те осветля. -Посланието беше адресирано към всички. Просто на Кейта-Ейри се падна злата участ да стане прицел за смразяващия сарказъм на генерала. - Как ти се вижда тази уговорка, войнико? Приемаш ли?

- Тъй вярно, сър - прошепна с изтънял от унижението глас Кейта-Ейри.

На Кару за малко да u дожалее за нея.

- Радвам се. - Сега Вълка извиси глас. - Воювали сме рамо до рамо и заедно понесохме загубата на падналите в боя. Кървили сме и сме крещели. Следвали сте ме в огън и смърт, даже към един съвсем непознат свят, но не и като сега - в нещо, което сигурно ви се вижда съвсем необяснимо. Търсим убежище заедно със серафимите? Може и да е неочаквано, но бих бил много разочарован, ако загубя вашето доверие. Не му е нито времето, нито мястото за разкол. Затова всеки, на когото не понася сегашния курс на действие, може да напусне още щом преминем портала и сам да си търси късмета.

Той огледа лицата около себе си. Неговото изражение беше сурово, но чертите му сякаш бяха озарени от някаква вътрешна светлина.

- Колкото до ангелите, не искам от вас нищо друго, освен търпение. Сега не можем да воюваме с тях като преди, разчитайки на числено превъзходство дори при големи загуби. Не чакам от вас разрешение, за да потърся нов път. Но останете ли с мен, очаквам да сте ми верни.

Бъдещето е неясно и аз нищо не мога да ви обещая, освен едно: ще воюваме за нашия свят до последната душа и ако се покажем много силни, извадим голям късмет и действаме умно, може и да доживеем да възстановим част от онова, което сме загубили.

Той се взря поред в очите на всеки един от воините си, давайки им да разберат, че са забелязани, зачитани и оценени. Погледът му утвърждаваше неговата вяра в тях, нещо повече -увереността му в тяхната вяра към него. После продължи.