Сънища за богове и чудовища - Страница 141

141

Лираз може и да беше хванала душата на Зири като пеперуда в бутилка, но това беше чиста формалност. Защото тази душа вече е била нейна.

А ако се съди по състоянието на Лираз, както хлипаше през смях в прегръдките на Кару, и нейната вече му принадлежеше.

74. Глава първа

И така. Яил беше детрониран, а порталите - запечатани, без преди това през тях да е пренесено оръжие, което би могло да причини нови опустошения. Доминионът беше победен, отстъпвайки място на Втори легион, или така наречените редови войски, като доминираща сила в страната. Втори легион по традиция беше най-многочислената армия и винаги по средата между елитния Доминион и копелетата от извънбрачните и ако войниците му трябваше да избират - в каквото положение, досега немислимо, се озоваха, - те биха застанали на страната на копелетата. Така и направиха, ръководени от командир на име Ормерод, когото Акива познаваше и уважаваше, като с това на практика анулираха издадената смъртна присъда на извънбрачните и сложиха край на враждата.

Обявяването на края на враждата и действителното му постигане обаче бяха две различни негца; без да се брои напрежението, което открай време съществуваше между отделните части в армията на серафимите, Втори легион беше още далече от мисълта да приеме доскорошните врагове, химерите, като братя по оръжие. На първо време те неохотно дадоха същото обещание, което и извънбрачните бяха направили само преди дни, а Кару можеше само да се надява, че няма да се наложи да бъде проверявано при подобни на предишните обстоятелства. Всички страни положиха клетва да не нападат първи.

Разведряването все още не означаваше съюз, но поне беше някакво начало.

Оказа се, че Елион - след мистериозната победа при Аделфийските планини - е бил този, който заминал за Кейп Армазин на мястото на Акива, за да спечели войската за каузата на бунтовниците. Явно добре си беше свършил работата. Сега те двамата с Ормерод гцяха да ескортират Яил до Астре, където в неговия живот започваше нова епоха. От капитан през император до... експонат.

Императорът за няколко дни щеше да се превърне в главната атракция на посветена на него зоологическа градина.

Никой нямаше да обвини Лираз, ако го беше убила, нито пък някой щеше да тъгува за него. Но докато стоеше над неговата гърчеща се и пищяща купчина, тя установи, че вече няма нито воля, нито желание да го прави. И то не само защото не й беше останало къде да татуира поредното убийство, нито защото се беше зарекла да сложи край на смъртта, а по простата причина, че той явно искаше тя да го убие.

В Кулата на завоевателя тя беше тази, която бе предпочела смъртта пред съдбата, отредена и от него. „Убий ме заедно с братята ми, иначе ще съжаляваш, че не си го направил“, беше изфучала насреща му и той се беше престорил на засегнат: „Значи, предпочиташ да умреш заедно с тях, вместо да ми изтриеш гърба?“ „Хиляди пъти“, беше казала тя задавено. А той? Той беше притиснал длан о сърцето си: „Скъпа моя. Не разбираш ли? Точно заради това всичко ще е още по-сладко.“

Сега тя беше тази, която осъзнаваше колко по-сладко е да откажеш на някого смърт, отколкото да го дариш с нея.

- Чудя се - каза замислено Лираз, застанала над сгърченото му тяло - дали за хората няма да е по-добре да видят със собствените си очи тиранина, от когото са се страхували толкова дълго време. Едно е да слушат от други за твоята грозота, друго е сами да се убедят в нея.

Той спря да се гърчи и втрещен вдигна поглед към нея.

- Елате и вижте, ето го императора - продължи тя, развивайки мисълта си. В този момент си спомни на какво беше станала свидетел при Хинтермост, когато Яил прониза дланите на

Зири с мечове и натъпка устата му с пепелта на неговите другари. - Елате и погледнете от какво сме ви спасили и ще паднете на колене, за да ни благодарите. А още по-вероятно е да повърнете.

Пренебрегвайки последвалия бяс - порой от хули, редувани с пръски слюнка и гърчове на лицето, които придадоха нови измерения на неговата чудовищно ст, - тя каза спокойно само едно: „Да, точно така. Дръж се по същия начин, когато дойдат да те видят. Идеално.“

Колкото до истинско правосъдие, в Империята нямаше изградена система, която да го въздаде, пък и никой не знаеше откъде трябва да се започне, за да се построи наново такава, какво останало за нов тип държавно управление на мястото на онова, което току-що бяха сринали. В добавка им предстоеше много работа по освобождаването на робите, както и да намерят занимание за множеството мъже и жени, които не знаеха друго, освен да водят войни.

Ако имаше нещо, което знаеха със сигурност тази нощ в подножието на Вескал Рейндж, то беше колко много неща не знаят. Казано накратко, те бяха написали „глава първа“ на заглавната страница на нова книга, а всичко останало - всичко - тепърва трябваше да бъде допълнено. Кару се надяваше от това да се получи една много дълга и много скучна книга.

- Скучна? - повтори скептично Акива. Двамата седяха рамо до рамо край огъня, всеки със своя порцион вечеря от запасите на Доминиона. Кару с любопитство наблюдаваше Лираз между Тангрис и Башаис от другия край и си мислеше, че трите са си лика-прилика.

- Скучна - потвърди Кару. Историята създава вкус към бедствия от епичен мащаб. Навремето, докато учеше за жертвите от сраженията през Първата световна война, тя се хвана да си мисли: тук са загинали едва осем хиляди души. Е, това не е чак толкова много. В сравнение с оня един милион, паднали в битката при Сома, това наистина беше нищо. Тези изумителни цифри притъпяват усета за мащаба на истинската трагедия, а историята не се интересува от дните на затишие само заради единия баланс. На този ден в цял свят никой не беше убит. Една лъвица роди малки. Две калинки обядваха с листни въшки. Някакво влюбено девойче бленува цял предиобед, забравило за домакинската работа, за което дори не го нахокаха.

141